Родината на анасона е Мала Азия.Строителите на египетските пирамиди го използвали, като ядели хляб, поръсен с анасон.От Египет анасонът се е разпространил към Индия, а по-късно и в Гърция. В Ориента подправката много често се дъвчи след ядене, заради стимулиращия ефект, който има върху храносмилането. В Средиземноморието от него приготвят ароматизирана ракия, която в Гърция е известна под името узо,а в Турция се нарича йени ракъ (нова ракия).

Анасонът е една от най-популярните подправки. Използват се  изсушените плодове и листенцата му, които се добавят към зеленчукови и плодови салати. Младите чадърчета на растението се добавят към зеленчукови и млечни супи, в някои маринати, при консервиране на краставички и тиквички.

Комбинира се добре с каранфил, джинджифил и канела.

Семената на анасона имат диуретично, болкоуспокоително и газогонно действие. Усилват храносмилането. Анасонът намира широко приложение в народната медицина в случаите на стомашни колики, главоболие, безсъние.